КЪДЕТО ИМА ТИШИНА
От дълъг път ли се завръщаш,
та толкова си уморен?
Вибрира тишината вкъщи
и разрушава всичко в мен.
Сега мълчим. И сме далечни.
Пропуснахме в безсмислен бяг
и теменужената вечер,
и златоносната река.
Заключена е светлината.
Ключът – захвърлен и ръждив.
Ти стигал ли си по-нататък?
И знаеш ли защо си жив?
Въпросите изгубват смисъл,
аз отговорите ги знам –
кога и колко си обичал,
или защо оставаш сам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
