21 jun 2019, 14:49

" Където Нищото и Нещото се гледат във очите "

  Poesía » Otra
733 6 8

На ръба на нищото имаш право да се питаш
колко са били истински
всички емоции
и да сравняваш череши и вишни,
мен и онази, заради която си скочил.
На ръба на нищото може да сбъркаш
я силуета ми, я очилата ми...
Да ми дадеш кърпичка, щом подсмърчам
и ако филмът е калпав да ме изпратиш.
На ръба на нищото няма дилема, 
на кое небе ще сърбаш попарата
и дали в две протези на времето
като хилаво ехо ще се повтарям. 

На ръба на Нещо, отдавна неслучено, 
можеш само да се прекръстиш
и да вярваш, че аз ще млъкна, 
ако само повдигнеш пръста си. 

/ Или някакво странно чувство
от ерата на динозаврите
ще налее очи и устни
като вишни за празник... /

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Райне! Прозряла си смисъла на Нещото и Нищото. Но за жалост Нищото е свързано с липсата на материя, а оттам и липсата на енергия и духовност. Виждаш нещата в тяхната детайлност. Нямаше ме определено време и твоята поезия ми липсваше!
  • Благодаря на всички, а на Петър ще отговоря така:

    Позволих си тихо отсъствие,
    много размисъл и самотност,
    но Нещо ме върна в пътя му,
    надявам се доживотно....
    И ако той ме скрие в себе си,
    дал ми вечната своя нежност,
    НИЩОТО някъде ще изчезне,
    засрамено и безследно.
  • Нестандартно, но смело като изказ и отключващо нови светове! И мен ме грабна това, което е впечатлило най-много Краси. Аплаузи за смелостта да излезеш извън традиционното, Райне, и на Николай, който ти партнира достойно в поетичния си коментар!
  • Ръбовете винаги са проблемни, защото са множество състоящо се от крайни точки. Но на ръба на нищото няма дори и точки, и затова там се крие голямата истина /"от ерата на динозаврите"/. Поздравявам те за този толкова твой стих, Райна!
  • Ръб като ръб,ама после бездна...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...