Jun 21, 2019, 2:49 PM

" Където Нищото и Нещото се гледат във очите "

  Poetry » Other
729 6 8

На ръба на нищото имаш право да се питаш
колко са били истински
всички емоции
и да сравняваш череши и вишни,
мен и онази, заради която си скочил.
На ръба на нищото може да сбъркаш
я силуета ми, я очилата ми...
Да ми дадеш кърпичка, щом подсмърчам
и ако филмът е калпав да ме изпратиш.
На ръба на нищото няма дилема, 
на кое небе ще сърбаш попарата
и дали в две протези на времето
като хилаво ехо ще се повтарям. 

На ръба на Нещо, отдавна неслучено, 
можеш само да се прекръстиш
и да вярваш, че аз ще млъкна, 
ако само повдигнеш пръста си. 

/ Или някакво странно чувство
от ерата на динозаврите
ще налее очи и устни
като вишни за празник... /

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Райне! Прозряла си смисъла на Нещото и Нищото. Но за жалост Нищото е свързано с липсата на материя, а оттам и липсата на енергия и духовност. Виждаш нещата в тяхната детайлност. Нямаше ме определено време и твоята поезия ми липсваше!
  • Благодаря на всички, а на Петър ще отговоря така:

    Позволих си тихо отсъствие,
    много размисъл и самотност,
    но Нещо ме върна в пътя му,
    надявам се доживотно....
    И ако той ме скрие в себе си,
    дал ми вечната своя нежност,
    НИЩОТО някъде ще изчезне,
    засрамено и безследно.
  • Нестандартно, но смело като изказ и отключващо нови светове! И мен ме грабна това, което е впечатлило най-много Краси. Аплаузи за смелостта да излезеш извън традиционното, Райне, и на Николай, който ти партнира достойно в поетичния си коментар!
  • Ръбовете винаги са проблемни, защото са множество състоящо се от крайни точки. Но на ръба на нищото няма дори и точки, и затова там се крие голямата истина /"от ерата на динозаврите"/. Поздравявам те за този толкова твой стих, Райна!
  • Ръб като ръб,ама после бездна...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....