" Където Нищото и Нещото се гледат във очите "
На ръба на нищото имаш право да се питаш
колко са били истински
всички емоции
и да сравняваш череши и вишни,
мен и онази, заради която си скочил.
На ръба на нищото може да сбъркаш
я силуета ми, я очилата ми...
Да ми дадеш кърпичка, щом подсмърчам
и ако филмът е калпав да ме изпратиш.
На ръба на нищото няма дилема,
на кое небе ще сърбаш попарата
и дали в две протези на времето
като хилаво ехо ще се повтарям.
На ръба на Нещо, отдавна неслучено,
можеш само да се прекръстиш
и да вярваш, че аз ще млъкна,
ако само повдигнеш пръста си.
/ Или някакво странно чувство
от ерата на динозаврите
ще налее очи и устни
като вишни за празник... /
Свързани произведения
Коментари
-
Браво, Райне! Прозряла си смисъла на Нещото и Нищото. Но за жалост Нищото е свързано с липсата на материя, а оттам и липсата на енергия и духовност. Виждаш нещата в тяхната детайлност. Нямаше ме определено време и твоята поезия ми липсваше!
-
Благодаря на всички, а на Петър ще отговоря така:
Позволих си тихо отсъствие,
много размисъл и самотност,
но Нещо ме върна в пътя му,
надявам се доживотно....
И ако той ме скрие в себе си,
дал ми вечната своя нежност,
НИЩОТО някъде ще изчезне,
засрамено и безследно. -
Нестандартно, но смело като изказ и отключващо нови светове! И мен ме грабна това, което е впечатлило най-много Краси. Аплаузи за смелостта да излезеш извън традиционното, Райне, и на Николай, който ти партнира достойно в поетичния си коментар!
-
Ръбовете винаги са проблемни, защото са множество състоящо се от крайни точки. Но на ръба на нищото няма дори и точки, и затова там се крие голямата истина /"от ерата на динозаврите"/. Поздравявам те за този толкова твой стих, Райна!
-
Ръб като ръб,ама после бездна...
-
"На ръба на нищото няма дилема,
на кое небе ще сърбаш попарата
и дали в две протези на времето
като хилаво ехо ще се повтарям...." Това е мойто... Поздрави, Райна. -
Не се сравняват вишни и череши!
Смълчи тревата вятър мой!
Пусни ми филм за птиците без его и лале без очи!
Прочети надписа на времето, че палечка съм
в тихи ръце!
Подпирай с протези липите,говори им за смях и сълзи!
И те ще познаят, че от изгнание не боли!
Ще познаят ресата на кестени и сляпи очила!
Бездомни са фибите на жерави, оставили молитва и небе!
В стъпките на луга и пръст, спомни си динозаврите и панделките
им с цвят на лила, нима вишните са кръв на предците ни?
Преброй и прекръсти се пред нищото и нещото, гълъбите са
кърпичка на светлина!
Не подсмърчай божествен вятър, сепуко във вишнев сок!
By niki_art!
Браво Райне!
Такава поезия е едно на милион! -
Уау, Рени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
