15 jul 2008, 11:46

Където няма улици 

  Poesía » Otra
834 0 28
В страна, където няма улици,
заминах още като много малка.
Далече от невидимите упреци,
със няколко усмивки в чантата.


И станах тихо. Беше призори.
Табели не видях на тръгване.
Във джоба ми дрънчаха избори,
за всеки случай... за упътване.


И беше хубаво. Като на кино.
Навсякъде посоки за "напред".
Страна, която няма минало.
Страна, която търсеше човек.


Тогава спрях насред надеждата.
Така приятно беше по средата.
Със свежият привкус на срещата,
безулична, прегърна ме страната.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??