Jul 15, 2008, 11:46 AM

Където няма улици 

  Poetry » Other
835 0 28
В страна, където няма улици,
заминах още като много малка.
Далече от невидимите упреци,
със няколко усмивки в чантата.


И станах тихо. Беше призори.
Табели не видях на тръгване.
Във джоба ми дрънчаха избори,
за всеки случай... за упътване.


И беше хубаво. Като на кино.
Навсякъде посоки за "напред".
Страна, която няма минало.
Страна, която търсеше човек.


Тогава спрях насред надеждата.
Така приятно беше по средата.
Със свежият привкус на срещата,
безулична, прегърна ме страната.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??