3 jul 2013, 22:55

Където се раждат поетите 

  Poesía » De amor
456 0 4

Влюбих се... в кутия спомени,

със всяка крачка си отиваме.

Къде си ти, защо се гоним

по непресичащи се линии?

По пътища се разклоняваме,

сърцето ми е рана, търси те

във нощните си разстояния,

във сънища... онези... пъстрите...

Къде си, моя скрита истина?

Лекувах те със опиатите.

Изтръгнах те и за пречистване

приех най-страшното разпятие...

Но ето, върнах се, изправена,

да търся теб, погребан в римата,
д
а търся себе си, оставена

сред твоите останки... има ме.

Сега сме вече неделими –

във мен покълнаха очите ти.

Не търся вече теб, а римите,

не се ли раждат там поетите?



© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??