Където се раждат поетите
Влюбих се... в кутия спомени,
със всяка крачка си отиваме.
Къде си ти, защо се гоним
по непресичащи се линии?
По пътища се разклоняваме,
сърцето ми е рана, търси те
във нощните си разстояния,
във сънища... онези... пъстрите...
Къде си, моя скрита истина?
Лекувах те със опиатите.
Изтръгнах те и за пречистване
приех най-страшното разпятие...
Но ето, върнах се, изправена,
да търся теб, погребан в римата,
да търся себе си, оставена
сред твоите останки... има ме.
Сега сме вече неделими –
във мен покълнаха очите ти.
Не търся вече теб, а римите,
не се ли раждат там поетите?
© Деси All rights reserved.
