25 jul 2022, 10:29  

Където вече няма дом 

  Poesía » Civil
311 4 3

 

 

Дим над къщите отровен,

над селцето – студ и мрак,

и мълчание гробовно,

и един протяжен грак,

 

две кокошчици – заспали

безпризорно край плета,

стихнал огън, неразпален,

безпределна сирота.

 

Пътищата – безпосочни

със задънени очи.

Тук и там – разкъртен плочник,

репей – хищен и тръпчив.

 

Трескана с длето камбана,

сринат в пепелак олтар

и светци – с очи издрани,

илитонът – на хастар.

 

Няма сили да опазят,

нито да я утешат –

от обида, от омраза

българската ми душа.

 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??