Където вече няма дом
Дим над къщите отровен,
над селцето – студ и мрак,
и мълчание гробовно,
и един протяжен грак,
две кокошчици – заспали
безпризорно край плета,
стихнал огън, неразпален,
безпределна сирота.
Пътищата – безпосочни
със задънени очи.
Тук и там – разкъртен плочник,
репей – хищен и тръпчив.
Трескана с длето камбана,
сринат в пепелак олтар
и светци – с очи издрани,
илитонът – на хастар.
Няма сили да опазят,
нито да я утешат –
от обида, от омраза
българската ми душа.
© Валентина Йотова All rights reserved.
