Нашто представление ще започне сега,
а завесите откак ги помня ридаят.
Очите ни отправени са в крехката тъма,
където малките човечета играят.
Виж каква мрачна сцена,
така педантично подредена!
Несъвместимо кратък за поема,
сюжетът се разгърна и замря.
Но в налудничавата надпревара
в миг малките човечета изгарят.
Ти не познаваш техните привички.
Когато падна един - паднаха всички.
Кратко, кратко представление!
Само в това нямам съмнение.
А искрата от нашите погледи
разпалила е сега забвение.
Май беше трудно да проумееш,
че бях нещо като кукла на конци,
която изгоря, докато ти се смееше.
Всред тия декори, строфи и сълзи.
Каква утеха мога да ти дам!
Навярно ролята ми е да съм сам.
Сигурно някоя отчаяна поетеса
е нахвърляла и тази пиеса.
Сега светлините изпълват залата
и ти, надявам се, вече си забравила.
Защото твоят живот не свършва тук –
сред парцали и тлеещи сърца, които
някой отегчен служител
ще ни постави в кофата с боклук.
12 октомври 2000 г.
© rumpata302 Todos los derechos reservados