30 дек. 2012 г., 10:52

Където започва нещо, там и свършва

573 0 0

Нашто представление ще започне сега,

а завесите откак ги помня ридаят.

Очите ни отправени са в крехката тъма,

където малките човечета играят.

 

Виж каква мрачна сцена,

така педантично подредена!

Несъвместимо кратък за поема,

сюжетът се разгърна и замря.

 

Но в налудничавата надпревара

в миг малките човечета изгарят.

Ти не познаваш техните привички.

Когато падна един - паднаха всички.

 

Кратко, кратко представление!

Само в това нямам съмнение.

А искрата от нашите погледи

разпалила е сега забвение.

 

Май беше трудно да проумееш,

че бях нещо като кукла на конци,

която изгоря, докато ти се смееше.

Всред тия декори, строфи и сълзи.

 

Каква утеха мога да ти дам!

Навярно ролята ми е да съм сам.

Сигурно някоя отчаяна поетеса

е нахвърляла и тази пиеса.

 

Сега светлините изпълват залата

и ти, надявам се, вече си забравила.

Защото твоят живот не свършва тук –

сред парцали и тлеещи сърца, които

някой отегчен служител

ще ни постави в кофата с боклук.


  12 октомври 2000 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© rumpata302 Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...