Нашто представление ще започне сега,

а завесите откак ги помня ридаят.

Очите ни отправени са в крехката тъма,

където малките човечета играят.

Виж каква мрачна сцена,

така педантично подредена!

Несъвместимо кратък за поема,

сюжетът се разгърна и замря.

Но в налудничавата надпревара

в миг малките човечета изгарят.

Ти не познаваш техните привички.

Когато падна един - паднаха всички.

Кратко, кратко представление!

Само в това нямам съмнение.

А искрата от нашите погледи

разпалила е сега забвение.

Май беше трудно да проумееш,

че бях нещо като кукла на конци,

която изгоря, докато ти се смееше.

Всред тия декори, строфи и сълзи.

Каква утеха мога да ти дам!

Навярно ролята ми е да съм сам.

Сигурно някоя отчаяна поетеса

е нахвърляла и тази пиеса.

Сега светлините изпълват залата

и ти, надявам се, вече си забравила.

Защото твоят живот не свършва тук –

сред парцали и тлеещи сърца, които

някой отегчен служител

ще ни постави в кофата с боклук.

  12 октомври 2000 г.