Кълбото на живота

Poesía » Filosófica

581 0 4

Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!

Навива се кълбото на живота,
навива се тъй бавно на чакрък,
а ние си запълваме таз квота
улисани във дневния харчлък.

Очаквам скоро нишката да свърши,
втъкавайки конецът бял в кросно
и някък неусетно ще се скърши
кобилицата с нашето ведро.

Водата ни земята ще полее,
ще напои тя малките цветя
и само ароматът им ще тлее
навявайки ни спомен за сега.

25.01.2022г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Благодаря, Любимка, че надникна на страничката ми 😉

2022-01-27T22:11:50+02:00
щураче (любимка)

Варим се на много бавен огън и неусетно се сваряваме. Много хубаво си го казала.

2022-01-27T13:52:43+02:00
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Благодаря, Шо! Радвам се, че посети страничката ми и ти харесаха моите стихове!

2022-01-26T23:04:37+02:00
charo (Шо Цветанофф)

Да, често вглъбени в ролите си и отдадени на огромното си его,пропускаме важните за нас неща от живота...Много хубави стихове!

2022-01-26T22:52:06+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0