Кълбото на живота

Poetry » Philosophical

579 0 4

Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!

Навива се кълбото на живота,
навива се тъй бавно на чакрък,
а ние си запълваме таз квота
улисани във дневния харчлък.

Очаквам скоро нишката да свърши,
втъкавайки конецът бял в кросно
и някък неусетно ще се скърши
кобилицата с нашето ведро.

Водата ни земята ще полее,
ще напои тя малките цветя
и само ароматът им ще тлее
навявайки ни спомен за сега.

25.01.2022г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Благодаря, Любимка, че надникна на страничката ми 😉

2022-01-27T22:11:50+02:00
щураче (любимка)

Варим се на много бавен огън и неусетно се сваряваме. Много хубаво си го казала.

2022-01-27T13:52:43+02:00
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Благодаря, Шо! Радвам се, че посети страничката ми и ти харесаха моите стихове!

2022-01-26T23:04:37+02:00
charo (Шо Цветанофф)

Да, често вглъбени в ролите си и отдадени на огромното си его,пропускаме важните за нас неща от живота...Много хубави стихове!

2022-01-26T22:52:06+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0