Кълбото на живота

Poetry » Philosophical

583 0 4

Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!

Навива се кълбото на живота,
навива се тъй бавно на чакрък,
а ние си запълваме таз квота
улисани във дневния харчлък.

Очаквам скоро нишката да свърши,
втъкавайки конецът бял в кросно
и някък неусетно ще се скърши
кобилицата с нашето ведро.

Водата ни земята ще полее,
ще напои тя малките цветя
и само ароматът им ще тлее
навявайки ни спомен за сега.

25.01.2022г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Благодаря, Любимка, че надникна на страничката ми 😉

2022-01-27T22:11:50+02:00
щураче (любимка)

Варим се на много бавен огън и неусетно се сваряваме. Много хубаво си го казала.

2022-01-27T13:52:43+02:00
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Благодаря, Шо! Радвам се, че посети страничката ми и ти харесаха моите стихове!

2022-01-26T23:04:37+02:00
charo (Шо Цветанофф)

Да, често вглъбени в ролите си и отдадени на огромното си его,пропускаме важните за нас неща от живота...Много хубави стихове!

2022-01-26T22:52:06+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0