26 янв. 2022 г., 22:05

Кълбото на живота 

  Поэзия » Философская
307 0 4

Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час, 
пропускаме  играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас! 

 

Навива се кълбото на живота, 
навива се тъй бавно на чакрък, 
а ние си запълваме таз квота
улисани във дневния харчлък. 

 

Очаквам скоро нишката да свърши,
втъкавайки конецът бял в кросно
и някък неусетно ще се скърши
кобилицата с нашето ведро. 

 

Водата ни земята ще полее,
ще напои тя малките цветя
и само ароматът им ще тлее
навявайки ни спомен за сега.

 

25.01.2022г.
 

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Любимка, че надникна на страничката ми 😉
  • Варим се на много бавен огън и неусетно се сваряваме. Много хубаво си го казала.
  • Благодаря, Шо! Радвам се, че посети страничката ми и ти харесаха моите стихове!
  • Да, често вглъбени в ролите си и отдадени на огромното си его,пропускаме важните за нас неща от живота...Много хубави стихове!
Предложения
: ??:??