Кълбото на живота
Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!
Навива се кълбото на живота,
навива се тъй бавно на чакрък,
а ние си запълваме таз квота
улисани във дневния харчлък.
Очаквам скоро нишката да свърши,
втъкавайки конецът бял в кросно
и някък неусетно ще се скърши
кобилицата с нашето ведро.
Водата ни земята ще полее,
ще напои тя малките цветя
и само ароматът им ще тлее
навявайки ни спомен за сега.
25.01.2022г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Арменчева Все права защищены
