Кълбото на живота

Poesía » Filosófica

936 0 2

Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.

И всеки ден навиваме тъгата,
но носим в себе си и светлина!
Цял живот все търсим топлината,
а само миг докосваше ме тя.

Навивай! Края остави за мен!
Вратата е отворена – ела!
Да помълчим.Това го можем с тебе -
мълчанието пълно с топлина…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

palenka (П Антонова)

За съжаление не винаги е в нашите ръце краят на живота, но вярата, че е, ни кара да продължаваме.
Хубав стих!

2024-06-10T08:39:05+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Понякога мълчанието е знак за възхищение и късмет по пътеката на живота...Но понякога е първосигнална пътека на отчуждението!
Поезията е птица отгледана с душата и сърцето в ръцете на живота и любовта към свободата на изразяване в света в който живеем.
Ани,пишеш хубаво, продължавай!

2024-06-10T08:29:47+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0