Кълбото на живота

Poetry » Philosophical

928 0 2

Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.

И всеки ден навиваме тъгата,
но носим в себе си и светлина!
Цял живот все търсим топлината,
а само миг докосваше ме тя.

Навивай! Края остави за мен!
Вратата е отворена – ела!
Да помълчим.Това го можем с тебе -
мълчанието пълно с топлина…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

palenka (П Антонова)

За съжаление не винаги е в нашите ръце краят на живота, но вярата, че е, ни кара да продължаваме.
Хубав стих!

2024-06-10T08:39:05+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Понякога мълчанието е знак за възхищение и късмет по пътеката на живота...Но понякога е първосигнална пътека на отчуждението!
Поезията е птица отгледана с душата и сърцето в ръцете на живота и любовта към свободата на изразяване в света в който живеем.
Ани,пишеш хубаво, продължавай!

2024-06-10T08:29:47+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0