Jun 10, 2024, 6:41 AM

Кълбото на живота 

  Poetry » Phylosophy
484 0 2

Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.

 

И всеки ден навиваме тъгата,
но носим в себе си и светлина!
Цял живот все търсим топлината,
а само миг докосваше ме тя.

 

Навивай! Края остави за мен!
Вратата е отворена – ела!
Да помълчим.Това го можем с тебе -
мълчанието пълно с топлина…

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За съжаление не винаги е в нашите ръце краят на живота, но вярата, че е, ни кара да продължаваме.
    Хубав стих!
  • Понякога мълчанието е знак за възхищение и късмет по пътеката на живота...Но понякога е първосигнална пътека на отчуждението!
    Поезията е птица отгледана с душата и сърцето в ръцете на живота и любовта към свободата на изразяване в света в който живеем.
    Ани,пишеш хубаво, продължавай!
Random works
: ??:??