10 июн. 2024 г., 06:41

Кълбото на живота

931 0 2

Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.

 

И всеки ден навиваме тъгата,
но носим в себе си и светлина!
Цял живот все търсим топлината,
а само миг докосваше ме тя.

 

Навивай! Края остави за мен!
Вратата е отворена – ела!
Да помълчим.Това го можем с тебе -
мълчанието пълно с топлина…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За съжаление не винаги е в нашите ръце краят на живота, но вярата, че е, ни кара да продължаваме.
    Хубав стих!
  • Понякога мълчанието е знак за възхищение и късмет по пътеката на живота...Но понякога е първосигнална пътека на отчуждението!
    Поезията е птица отгледана с душата и сърцето в ръцете на живота и любовта към свободата на изразяване в света в който живеем.
    Ани,пишеш хубаво, продължавай!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...