Кълбото на живота

Поэзия » Философская

926 0 2

Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.

И всеки ден навиваме тъгата,
но носим в себе си и светлина!
Цял живот все търсим топлината,
а само миг докосваше ме тя.

Навивай! Края остави за мен!
Вратата е отворена – ела!
Да помълчим.Това го можем с тебе -
мълчанието пълно с топлина…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

palenka (П Антонова)

За съжаление не винаги е в нашите ръце краят на живота, но вярата, че е, ни кара да продължаваме.
Хубав стих!

2024-06-10T08:39:05+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Понякога мълчанието е знак за възхищение и късмет по пътеката на живота...Но понякога е първосигнална пътека на отчуждението!
Поезията е птица отгледана с душата и сърцето в ръцете на живота и любовта към свободата на изразяване в света в който живеем.
Ани,пишеш хубаво, продължавай!

2024-06-10T08:29:47+03:00