14 ago 2024, 10:34

Кълбото на световните въпроси

  Poesía
391 4 3

КЪЛБОТО НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ

 

... със простичката песен на уста, която ви изпях с най-благи думи,

дали не се зачеркнах сам в света? – доде вървя по мъчните си друми,

дали във ямб, дактил или в хорей и аз до гуша съм ви втръснал вече? –

нима пропуснах да река: – Здравей! – на всякое край мен добро човече,

додето с едного споделях хляб, дали загърбих други двама гладни? –

 

и молех се на Бога – сам и слаб – дано щастлива участ им се падне!

И всяка вечер – в чашката с мерло, крепеше ме надеждицата жива,

че този свят не е прогнил от зло! – и Бог наглежда кривата ми нива.

Спрях Бъдещето свое да чета. И утрешният ден какво ми носи.

Аз бях Човекът с песен на уста! – в кълбото на световните въпроси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...