14 авг. 2024 г., 10:34

Кълбото на световните въпроси

384 4 3

КЪЛБОТО НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ

 

... със простичката песен на уста, която ви изпях с най-благи думи,

дали не се зачеркнах сам в света? – доде вървя по мъчните си друми,

дали във ямб, дактил или в хорей и аз до гуша съм ви втръснал вече? –

нима пропуснах да река: – Здравей! – на всякое край мен добро човече,

додето с едного споделях хляб, дали загърбих други двама гладни? –

 

и молех се на Бога – сам и слаб – дано щастлива участ им се падне!

И всяка вечер – в чашката с мерло, крепеше ме надеждицата жива,

че този свят не е прогнил от зло! – и Бог наглежда кривата ми нива.

Спрях Бъдещето свое да чета. И утрешният ден какво ми носи.

Аз бях Човекът с песен на уста! – в кълбото на световните въпроси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...