Кълбото на световните въпроси
КЪЛБОТО НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ
... със простичката песен на уста, която ви изпях с най-благи думи,
дали не се зачеркнах сам в света? – доде вървя по мъчните си друми,
дали във ямб, дактил или в хорей и аз до гуша съм ви втръснал вече? –
нима пропуснах да река: – Здравей! – на всякое край мен добро човече,
додето с едного споделях хляб, дали загърбих други двама гладни? –
и молех се на Бога – сам и слаб – дано щастлива участ им се падне!
И всяка вечер – в чашката с мерло, крепеше ме надеждицата жива,
че този свят не е прогнил от зло! – и Бог наглежда кривата ми нива.
Спрях Бъдещето свое да чета. И утрешният ден какво ми носи.
Аз бях Човекът с песен на уста! – в кълбото на световните въпроси.
© Валери Станков All rights reserved.
