plami-6 (Плами)
693 4679
7 nov 2012, 22:58

Кълн 

  Poesía » Filosófica
743 0 7

Кълн

 

Сребролунна пътека ме мами –

вълноломно разбунва нощта,

уталожва горчивите рани,

претворява се в стрък красота.

 

Разпростира морето талази –

жизнерадостни, чисти сълзи.

Приласкава ме с ромон атлазен

и в нозете гальовно пълзи.

 

Вдън пребродила рая и ада –

най-подир ме застигна покой.

Тази нощ не ридая, не страдам,

притаила надежди безброй.

 

С упование бие сърцето,

от покълнала вяра обзето.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??