plami-6 (Плами)
692 4679
Nov 7, 2012, 10:58 PM

Кълн 

  Poetry » Phylosophy
708 0 7

Кълн

 

Сребролунна пътека ме мами –

вълноломно разбунва нощта,

уталожва горчивите рани,

претворява се в стрък красота.

 

Разпростира морето талази –

жизнерадостни, чисти сълзи.

Приласкава ме с ромон атлазен

и в нозете гальовно пълзи.

 

Вдън пребродила рая и ада –

най-подир ме застигна покой.

Тази нощ не ридая, не страдам,

притаила надежди безброй.

 

С упование бие сърцето,

от покълнала вяра обзето.

 

© Плами All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??