Кълн

Nov 7, 2012, 10:58 PM

Poetry » Phylosophy

781 0 7

Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота.
Разпростира морето талази –
жизнерадостни, чисти сълзи.
Приласкава ме с ромон атлазен
и в нозете гальовно пълзи.
Вдън пребродила рая и ада –
най-подир ме застигна покой.
Тази нощ не ридая, не страдам, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Кълн

Want to read more?

Random works