Кълн
Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота.
Разпростира морето талази –
жизнерадостни, чисти сълзи.
Приласкава ме с ромон атлазен
и в нозете гальовно пълзи.
Вдън пребродила рая и ада –
най-подир ме застигна покой.
Тази нощ не ридая, не страдам,
притаила надежди безброй.
С упование бие сърцето,
от покълнала вяра обзето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Плами Все права защищены
...алитерацията гали небцето...
