vran_gran (Константин)
20 20
4 mar 2005, 12:00

КЪМ 

  Poesía
888 0 2

Смразен от белотата непосилна
в безизходно вълшебно настояще,
залитам в кръгозорите менящи се
и рея се в самотно изобилие.

Безброят светове несподелени
изгрява със съзвездната си прелест
и вика ме, и аз ще го населя -
тук всяко Мен навек е възцарено,

но литвам пак към вечното изгнание
с духа на произвола в пустотата;
Пространството божествено поклаща
безцветния си лик: в неназованото,
 
във  взора му бездънен се оглеждам.
Всемирът се усмихва като Ти,
родена между двете самоти,
ти в проход неизведан ме повеждаш.

В поличбите те следвам на дъгите
към твойто неизбежно сбъдновение:
попътното ликуващо безвремие
пристъпва и в недрата ти ме вплита.




© Константин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??