Смразен от белотата непосилна
в безизходно вълшебно настояще,
залитам в кръгозорите менящи се
и рея се в самотно изобилие.
Безброят светове несподелени
изгрява със съзвездната си прелест
и вика ме, и аз ще го населя -
тук всяко Мен навек е възцарено,
но литвам пак към вечното изгнание
с духа на произвола в пустотата;
Пространството божествено поклаща
безцветния си лик: в неназованото, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up