Mar 4, 2005, 12:00 PM

КЪМ 

  Poetry
1098 0 2
Смразен от белотата непосилна
в безизходно вълшебно настояще,
залитам в кръгозорите менящи се
и рея се в самотно изобилие.
Безброят светове несподелени
изгрява със съзвездната си прелест
и вика ме, и аз ще го населя -
тук всяко Мен навек е възцарено,
но литвам пак към вечното изгнание
с духа на произвола в пустотата;
Пространството божествено поклаща
безцветния си лик: в неназованото, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин All rights reserved.

Random works
: ??:??