Към

Poesía

448 1 1

Вярвах, още вярвам в добрато,зло.

Вярвам че то може да достигне ниво...

в което всичко да зависи от самите нас.

И да бъдем щасливи в тоз труден час.

Надеждата, казват умира последна...

но казват също че мерака и той.

Ами тогава как да се справим с лъжата

която предшества всеки герой.

Точим си шпагите,с думи замъци градим.

Отчаяни плужеци ,клеветници...

Режещи клона на който седим...и защо!?

Много просто, защото към смъртта вървим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

M1234567891 (Миночка Митева)

От нас си зависи, как ще го живеем живота. Когато човек е духовно извисен и носи в душата си обичта към хората, всичко по леко се преживява. Иначе, прав си, сами се тласкаме към гибел. Хареса ми!

2023-02-12T08:11:37+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0