Към

Poetry

446 1 1

Вярвах, още вярвам в добрато,зло.

Вярвам че то може да достигне ниво...

в което всичко да зависи от самите нас.

И да бъдем щасливи в тоз труден час.

Надеждата, казват умира последна...

но казват също че мерака и той.

Ами тогава как да се справим с лъжата

която предшества всеки герой.

Точим си шпагите,с думи замъци градим.

Отчаяни плужеци ,клеветници...

Режещи клона на който седим...и защо!?

Много просто, защото към смъртта вървим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

M1234567891 (Миночка Митева)

От нас си зависи, как ще го живеем живота. Когато човек е духовно извисен и носи в душата си обичта към хората, всичко по леко се преживява. Иначе, прав си, сами се тласкаме към гибел. Хареса ми!

2023-02-12T08:11:37+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0