Към бащината колесница

Една звезда яви се в полунощ

и тихо ми прошепна в тишината,
че всяка тръпка чака звездна нощ
за да се слее дух със светлината.

Познах очите грейнали с любов,
които ме даряваха с надежда
и бащиния вечен благослов,
към щастието който ме отвежда.

Познах ръцете, сграбчили нощта
в една недоизплетена прегръдка.
И звездната завивка с лекота
проправи път на  босонога тръпка.

А малкото момиче полетя
към бащината звездна колесница.
Нощта от задоволство онемя
и даде път на звездната кралица.