26.01.2025 г., 9:20

Към бащината колесница

413 0 0

Една звезда яви се в полунощ

и тихо ми прошепна в тишината,
че всяка тръпка чака звездна нощ
за да се слее дух със светлината.

 

Познах очите грейнали с любов,
които ме даряваха с надежда
и бащиния вечен благослов,
към щастието който ме отвежда.

 

Познах ръцете, сграбчили нощта
в една недоизплетена прегръдка.
И звездната завивка с лекота
проправи път на  босонога тръпка.

 

А малкото момиче полетя
към бащината звездна колесница.
Нощта от задоволство онемя
и даде път на звездната кралица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...