15 nov 2007, 15:42

Към БОГ

  Poesía
913 0 18

                   Господи,

 

 

                  Ти, който ни говориш чрез поетите...

                  Ти, който се оглеждаш в нашите души...

                   Искра запалил си...

                   Във словото... 

                   Да свети...

                   Създаваш ни... И ни твориш

                

                        

                   по собствен образ и подобие...

                   Да бъдем Твоите ръце, очи...

                   И дал си ни свободна воля...

                   И свято право да грешим...

 

          

                   За да живеят всички ангели и дяволи

                   в душите ни от мрак и светлина...

                   За да сме земния Ти образ, огледален...

                   От тлен...

                                  И суета...

                    

                     

 

         

                     

    

        

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти! Невероятно хубаво пишеш!
  • ТОЧНО!

    За да живеят всички ангели и дяволи

    в душите ни от мрак и светлина...

    За да сме земния Ти образ, огледален...

    От тлен...

    И суета...

    Уловила си истината и контрастите в човешката душа.
    Поздравления.
  • Ниана, стихът ти е дълбоко трогващ, многопластов! Изречен от сърце и простичко, по човешки, а толкова велико се е получило!
    Бог да те благослови, девойко!
    АМИН!
  • Уникален стих!!!
  • Много ми хареса, как съм го пропуснала,
    Господ ще ми прости и за други пропуски, вярвам!!!
    Моите почитания за силната творба!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...