15 nov 2007, 15:42

Към БОГ

  Poesía
915 0 18

                   Господи,

 

 

                  Ти, който ни говориш чрез поетите...

                  Ти, който се оглеждаш в нашите души...

                   Искра запалил си...

                   Във словото... 

                   Да свети...

                   Създаваш ни... И ни твориш

                

                        

                   по собствен образ и подобие...

                   Да бъдем Твоите ръце, очи...

                   И дал си ни свободна воля...

                   И свято право да грешим...

 

          

                   За да живеят всички ангели и дяволи

                   в душите ни от мрак и светлина...

                   За да сме земния Ти образ, огледален...

                   От тлен...

                                  И суета...

                    

                     

 

         

                     

    

        

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти! Невероятно хубаво пишеш!
  • ТОЧНО!

    За да живеят всички ангели и дяволи

    в душите ни от мрак и светлина...

    За да сме земния Ти образ, огледален...

    От тлен...

    И суета...

    Уловила си истината и контрастите в човешката душа.
    Поздравления.
  • Ниана, стихът ти е дълбоко трогващ, многопластов! Изречен от сърце и простичко, по човешки, а толкова велико се е получило!
    Бог да те благослови, девойко!
    АМИН!
  • Уникален стих!!!
  • Много ми хареса, как съм го пропуснала,
    Господ ще ми прости и за други пропуски, вярвам!!!
    Моите почитания за силната творба!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...