15 нояб. 2007 г., 15:42

Към БОГ

914 0 18

                   Господи,

 

 

                  Ти, който ни говориш чрез поетите...

                  Ти, който се оглеждаш в нашите души...

                   Искра запалил си...

                   Във словото... 

                   Да свети...

                   Създаваш ни... И ни твориш

                

                        

                   по собствен образ и подобие...

                   Да бъдем Твоите ръце, очи...

                   И дал си ни свободна воля...

                   И свято право да грешим...

 

          

                   За да живеят всички ангели и дяволи

                   в душите ни от мрак и светлина...

                   За да сме земния Ти образ, огледален...

                   От тлен...

                                  И суета...

                    

                     

 

         

                     

    

        

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аплодисменти! Невероятно хубаво пишеш!
  • ТОЧНО!

    За да живеят всички ангели и дяволи

    в душите ни от мрак и светлина...

    За да сме земния Ти образ, огледален...

    От тлен...

    И суета...

    Уловила си истината и контрастите в човешката душа.
    Поздравления.
  • Ниана, стихът ти е дълбоко трогващ, многопластов! Изречен от сърце и простичко, по човешки, а толкова велико се е получило!
    Бог да те благослови, девойко!
    АМИН!
  • Уникален стих!!!
  • Много ми хареса, как съм го пропуснала,
    Господ ще ми прости и за други пропуски, вярвам!!!
    Моите почитания за силната творба!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....