15.11.2007 г., 15:42

Към БОГ

910 0 18

                   Господи,

 

 

                  Ти, който ни говориш чрез поетите...

                  Ти, който се оглеждаш в нашите души...

                   Искра запалил си...

                   Във словото... 

                   Да свети...

                   Създаваш ни... И ни твориш

                

                        

                   по собствен образ и подобие...

                   Да бъдем Твоите ръце, очи...

                   И дал си ни свободна воля...

                   И свято право да грешим...

 

          

                   За да живеят всички ангели и дяволи

                   в душите ни от мрак и светлина...

                   За да сме земния Ти образ, огледален...

                   От тлен...

                                  И суета...

                    

                     

 

         

                     

    

        

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти! Невероятно хубаво пишеш!
  • ТОЧНО!

    За да живеят всички ангели и дяволи

    в душите ни от мрак и светлина...

    За да сме земния Ти образ, огледален...

    От тлен...

    И суета...

    Уловила си истината и контрастите в човешката душа.
    Поздравления.
  • Ниана, стихът ти е дълбоко трогващ, многопластов! Изречен от сърце и простичко, по човешки, а толкова велико се е получило!
    Бог да те благослови, девойко!
    АМИН!
  • Уникален стих!!!
  • Много ми хареса, как съм го пропуснала,
    Господ ще ми прости и за други пропуски, вярвам!!!
    Моите почитания за силната творба!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...