Към Бога...
– О, Господи!... Грешен ли към Теб съм в нещо?!...
Да не би в десницата,
която вдигам за молитва плахо,
Ти грешно:
–да провиждаш днес заплаха!...
– Не твърдя, че винаги смирено
думите ти Господи съм вземал,
но да си го кажем откровено:
– Беше ли пък Ти, почтен към мене!...
– Договорихме се само за Душата,
а имаш днес претенции за „цялото“...
Но така променяш правилата:
„тялото“ съм обещал на Дявола!...
Няма той претенции за „грешност“
и обещава „вечност“ за телата също,
та за това те питам днес по спешност:
„– Отказваш ли се ,да ме съдиш, всъщност?...“
– Ти защо приятелите дълго
преди мене Господи, повика
и неизплатените им дългове
вписа ми в лихварската си книга?...
– А как, кажи ми Господи, да плащам
когато „пресуши́ ми слабините“
и за това днес богохулствам без да́ ща:
преследван от Желанията на жените...
– Грешен съм, добре де́!... Но пък толкова,
че „ръка да вдигам аз на Годспода“!...
– Не!... Не бих го сторил колкото
и Дяволът да ми нашепва злобно,
че и тези мъжки, вълчи
Страсти мои, ти създаде Боже...
– Но аз зная, че да се опълчи
никой срещу Бога си не може!...
06.10.2019.
© Коста Качев Todos los derechos reservados