Към Бога...

Към Бога...

– О, Господи!... Грешен ли към Теб съм в нещо?!...

Да не би в десницата,

която вдигам за молитва плахо,

Ти грешно:

–да провиждаш днес заплаха!...

– Не твърдя, че винаги смирено

думите ти Господи съм вземал,

но да си го кажем откровено:

– Беше ли пък Ти, почтен към мене!...

– Договорихме се само за Душата,

а имаш днес претенции за „цялото“...

Но така променяш правилата:

„тялото“ съм обещал на Дявола!...

Няма той претенции за „грешност“

и обещава „вечност“ за телата също,

та за това те питам днес по спешност:

„– Отказваш ли се ,да ме съдиш, всъщност?...“

– Ти защо приятелите дълго

преди мене Господи, повика

и неизплатените им дългове

вписа ми в лихварската си книга?...

– А как, кажи ми Господи, да плащам

когато „пресуши́ ми слабините“

и за това днес богохулствам без да́ ща:

преследван от Желанията на жените...

– Грешен съм, добре де́!... Но пък толкова,

че „ръка да вдигам аз на Годспода“!...

– Не!... Не бих го сторил колкото

и Дяволът да ми нашепва злобно,

че и тези мъжки, вълчи

Страсти мои, ти създаде Боже...

– Но аз зная, че да се опълчи

никой срещу Бога си не може!...

06.10.2019.