15 ago 2013, 23:29

Към БОГОРОДИЦА...

  Poesía
1.2K 0 4

                                                

                                            КЪМ  БОГОРОДИЦА

 

                 Ти свята Богородице, кажи,

                 отгде си вчела хубост ненагледна?

                 Дете свещено на ръце държиш

                 и пазиш го от сили скверни!

                 Те твоите деца понамаляха

                 по нашите земи така богати!

                 От памтивека някой все очи

                 е впервал тук и бури страшни

                 са ги клатили!

                 Но твоите деца все устояваха

                 на Земни и Неземни сили Черни!

                 Чомберите останаха да висят

                 на Майчината гръд - Орисана!

                 Но ти си Майка, ти си Божа Майка,

                 аз знам, ще се застъпиш за децата ни!!!

                 Да се завръщат в Нашите Земи!!!

                 И те отново ще са тъй - Богати!!!

                 Където и да са - над тях ще бдиш!!!

                 Да няма сълзи във Очите Майчини!

                 Да идват тук, на тази малка територия -

                 по-простичко наричана Родина,

                 а другите земи - Чужбина...

                 Е - нека видят, нека и да знаят, че Тук

                 ги чака Родното Огнище!!!

                 Жарта е Неугасваща - аз зная!

                 И пламъчета светят Умоляващо!?...

                 Но ти си вече побеляла, Майко!!!

                 Сребро от тебе Свети и Огрява!

                 Земята цялата - Едно Огнище,

                 но с пламъци - един Грамаден Пламък!

                 Свещица да запалим днес от Него?

                 И да се помолим за Жаравата!

                 Да топли тя където трябва

                 и Хлябът на дедите да Опазва!

                 Свещен! - Като Гръдта ти, мила Майко!

                  Откърмила деца като Звездици!

                 Поклон пред Тебе, Майчице заспала...!

                 СЪНУВАЙ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ си сънища!

                 Ще ставаме! Не бива да превтасва

                 тестото в нощвите на Теб Наречено!

                 Децата май и те се поразшаваха

                 и гълъбче загука, куче лавна.

                 Цветята и градината очакват

                 грижовно да откъснем китка цвете

                 и да Окичим Твоя ЛИК СВЕЩЕН!

                 За да се върнат всички в домовете си,

                 По Живо и по Здраво!!! Ден след ден

                 и Ден след Ден...

                               АМИН!

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Минчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...