15 авг. 2013 г., 23:29

Към БОГОРОДИЦА...

1.2K 0 4

                                                

                                            КЪМ  БОГОРОДИЦА

 

                 Ти свята Богородице, кажи,

                 отгде си вчела хубост ненагледна?

                 Дете свещено на ръце държиш

                 и пазиш го от сили скверни!

                 Те твоите деца понамаляха

                 по нашите земи така богати!

                 От памтивека някой все очи

                 е впервал тук и бури страшни

                 са ги клатили!

                 Но твоите деца все устояваха

                 на Земни и Неземни сили Черни!

                 Чомберите останаха да висят

                 на Майчината гръд - Орисана!

                 Но ти си Майка, ти си Божа Майка,

                 аз знам, ще се застъпиш за децата ни!!!

                 Да се завръщат в Нашите Земи!!!

                 И те отново ще са тъй - Богати!!!

                 Където и да са - над тях ще бдиш!!!

                 Да няма сълзи във Очите Майчини!

                 Да идват тук, на тази малка територия -

                 по-простичко наричана Родина,

                 а другите земи - Чужбина...

                 Е - нека видят, нека и да знаят, че Тук

                 ги чака Родното Огнище!!!

                 Жарта е Неугасваща - аз зная!

                 И пламъчета светят Умоляващо!?...

                 Но ти си вече побеляла, Майко!!!

                 Сребро от тебе Свети и Огрява!

                 Земята цялата - Едно Огнище,

                 но с пламъци - един Грамаден Пламък!

                 Свещица да запалим днес от Него?

                 И да се помолим за Жаравата!

                 Да топли тя където трябва

                 и Хлябът на дедите да Опазва!

                 Свещен! - Като Гръдта ти, мила Майко!

                  Откърмила деца като Звездици!

                 Поклон пред Тебе, Майчице заспала...!

                 СЪНУВАЙ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ си сънища!

                 Ще ставаме! Не бива да превтасва

                 тестото в нощвите на Теб Наречено!

                 Децата май и те се поразшаваха

                 и гълъбче загука, куче лавна.

                 Цветята и градината очакват

                 грижовно да откъснем китка цвете

                 и да Окичим Твоя ЛИК СВЕЩЕН!

                 За да се върнат всички в домовете си,

                 По Живо и по Здраво!!! Ден след ден

                 и Ден след Ден...

                               АМИН!

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...