Към БОГОРОДИЦА...
КЪМ БОГОРОДИЦА
Ти свята Богородице, кажи,
отгде си вчела хубост ненагледна?
Дете свещено на ръце държиш
и пазиш го от сили скверни!
Те твоите деца понамаляха
по нашите земи така богати!
От памтивека някой все очи
е впервал тук и бури страшни
са ги клатили!
Но твоите деца все устояваха
на Земни и Неземни сили Черни!
Чомберите останаха да висят
на Майчината гръд - Орисана!
Но ти си Майка, ти си Божа Майка,
аз знам, ще се застъпиш за децата ни!!!
Да се завръщат в Нашите Земи!!!
И те отново ще са тъй - Богати!!!
Където и да са - над тях ще бдиш!!!
Да няма сълзи във Очите Майчини!
Да идват тук, на тази малка територия -
по-простичко наричана Родина,
а другите земи - Чужбина...
Е - нека видят, нека и да знаят, че Тук
ги чака Родното Огнище!!!
Жарта е Неугасваща - аз зная!
И пламъчета светят Умоляващо!?...
Но ти си вече побеляла, Майко!!!
Сребро от тебе Свети и Огрява!
Земята цялата - Едно Огнище,
но с пламъци - един Грамаден Пламък!
Свещица да запалим днес от Него?
И да се помолим за Жаравата!
Да топли тя където трябва
и Хлябът на дедите да Опазва!
Свещен! - Като Гръдта ти, мила Майко!
Откърмила деца като Звездици!
Поклон пред Тебе, Майчице заспала...!
СЪНУВАЙ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ си сънища!
Ще ставаме! Не бива да превтасва
тестото в нощвите на Теб Наречено!
Децата май и те се поразшаваха
и гълъбче загука, куче лавна.
Цветята и градината очакват
грижовно да откъснем китка цвете
и да Окичим Твоя ЛИК СВЕЩЕН!
За да се върнат всички в домовете си,
По Живо и по Здраво!!! Ден след ден
и Ден след Ден...
АМИН!
© Виолета Минчева All rights reserved.
