19 ene 2014, 8:51

Към българския народ!...

  Poesía » Civil
697 1 8

 

Към българския народ!...

                     българската нация е в депопулация

               и въпрос на време е вече кога ще изчезне

 

Народе български защо ли

все влачиш тъжната съдба:

на Бог ли криво ти се моли,

или Той криво те разбра!...

 

Все някой друг ти е виновен

за скапаното дередже.

Къде е оня дух бунтовен

на някогашните мъже!...

 

Защо все в кръчмите основно

се биеш яростно в гърди,

но после тръгваш си виновно

в нощта на люшкащи тълпи!...

 

Лъжепророци си измисляш

и малоумно подир тях

вървиш  със тъпа упоритост,

и суеверен, стаден страх!...

 

Че кой до днес ли не те лъга,

и обещава бъднина!!!

Не мислиш ли, че много дълго

на дъното си в тъмнина!...

 

Не помнят нищо ветровете,

ако не носят семена!...

Забравили са вековете

безброй могъщи племена...

 

... Защо в съдбата на обречен

и ти към бездната вървиш!...

... Забравил даже оня вечен

инстинкт в света: да се плодиш!...

 

Коста Качев,

19.01.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за въздействащия начин на изразяване на гражданска позиция!
  • Докато има българи с мислене като твоето,вярвай все по-зле ще бъде.Да си чувал нещо за колективно творчество,за позитивно мислене?Има безброй прекрасни неща,за които трябва да имаш очи,за да ги видиш.Иначе стихотворението си има възрожденски патос...
  • Горчиви истини за българския народ! Поздравявам те за достойната гражданска позиция, поете!
  • Безпощадно точно и уви- доста пророческо!
  • "... Забравил даже оня вечен
    инстинкт в света: да се плодиш!..." - Да!
    Актуален стих!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...