Jan 19, 2014, 8:51 AM

Към българския народ!...

  Poetry » Civic
699 1 8

 

Към българския народ!...

                     българската нация е в депопулация

               и въпрос на време е вече кога ще изчезне

 

Народе български защо ли

все влачиш тъжната съдба:

на Бог ли криво ти се моли,

или Той криво те разбра!...

 

Все някой друг ти е виновен

за скапаното дередже.

Къде е оня дух бунтовен

на някогашните мъже!...

 

Защо все в кръчмите основно

се биеш яростно в гърди,

но после тръгваш си виновно

в нощта на люшкащи тълпи!...

 

Лъжепророци си измисляш

и малоумно подир тях

вървиш  със тъпа упоритост,

и суеверен, стаден страх!...

 

Че кой до днес ли не те лъга,

и обещава бъднина!!!

Не мислиш ли, че много дълго

на дъното си в тъмнина!...

 

Не помнят нищо ветровете,

ако не носят семена!...

Забравили са вековете

безброй могъщи племена...

 

... Защо в съдбата на обречен

и ти към бездната вървиш!...

... Забравил даже оня вечен

инстинкт в света: да се плодиш!...

 

Коста Качев,

19.01.2014.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за въздействащия начин на изразяване на гражданска позиция!
  • Докато има българи с мислене като твоето,вярвай все по-зле ще бъде.Да си чувал нещо за колективно творчество,за позитивно мислене?Има безброй прекрасни неща,за които трябва да имаш очи,за да ги видиш.Иначе стихотворението си има възрожденски патос...
  • Горчиви истини за българския народ! Поздравявам те за достойната гражданска позиция, поете!
  • Безпощадно точно и уви- доста пророческо!
  • "... Забравил даже оня вечен
    инстинкт в света: да се плодиш!..." - Да!
    Актуален стих!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...