19.01.2014 г., 8:51

Към българския народ!...

694 1 8

 

Към българския народ!...

                     българската нация е в депопулация

               и въпрос на време е вече кога ще изчезне

 

Народе български защо ли

все влачиш тъжната съдба:

на Бог ли криво ти се моли,

или Той криво те разбра!...

 

Все някой друг ти е виновен

за скапаното дередже.

Къде е оня дух бунтовен

на някогашните мъже!...

 

Защо все в кръчмите основно

се биеш яростно в гърди,

но после тръгваш си виновно

в нощта на люшкащи тълпи!...

 

Лъжепророци си измисляш

и малоумно подир тях

вървиш  със тъпа упоритост,

и суеверен, стаден страх!...

 

Че кой до днес ли не те лъга,

и обещава бъднина!!!

Не мислиш ли, че много дълго

на дъното си в тъмнина!...

 

Не помнят нищо ветровете,

ако не носят семена!...

Забравили са вековете

безброй могъщи племена...

 

... Защо в съдбата на обречен

и ти към бездната вървиш!...

... Забравил даже оня вечен

инстинкт в света: да се плодиш!...

 

Коста Качев,

19.01.2014.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за въздействащия начин на изразяване на гражданска позиция!
  • Докато има българи с мислене като твоето,вярвай все по-зле ще бъде.Да си чувал нещо за колективно творчество,за позитивно мислене?Има безброй прекрасни неща,за които трябва да имаш очи,за да ги видиш.Иначе стихотворението си има възрожденски патос...
  • Горчиви истини за българския народ! Поздравявам те за достойната гражданска позиция, поете!
  • Безпощадно точно и уви- доста пророческо!
  • "... Забравил даже оня вечен
    инстинкт в света: да се плодиш!..." - Да!
    Актуален стих!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...