9 ago 2020, 19:16

Към Българския народ!...

  Poesía » Civil
1.6K 5 6

 

Към Българския народ!...

                                    With Love!...

 

Народе Български, къде си?!...

Дали́ в Историята спиш,

но със заветите на Левски –

с Властта въртиш алъш–вериш!...

 

Народе Български!... Къде си?!...

Що бягаш както след погром?!...

На чужди, служиш интереси –

забравил „бащиния дом“...

 

Народе Български!?... Къде си?!...

Нима́ забрави Своя код?...

Каква ли буря те отнесе –

не помниш, че си бил: Народ!?...

 

Народе Български, къде ли

прогони своите деца

и доживяваш в оскотели –

самотни, призрачни селца́!?...

 

Понеже в чужди дестинации

разпръсна своите чеда́ –

от новите ти генерации

не ще остане тук следа́...

 

... Народе мой, сега призивно

душата ми се гърчи в плач,

че колко ли до днес наивно –

все тръгваш след фалшив водач!...

 

Настанало е вече Време

да се „събудиш“, мили мой

и заедно да изметеме –

онези „хитреци“ безброй...

 

... И най–могъщия в Природата –

за размножаване инстинкт

изгубен в теб е, мой народе,

а бил си някога велик!...

 

Но без народа си България

ще се загуби за Света

и посред многото „бездария“ –

в Забравата ще е и тя!...

 

А в древната ѝ територия

красива като земен рай

там други племена История

ще правят, но с различен край...

 

С девизът свой за свободата

си се опазил векове́:

за сабята и за главата“...

... Но и със „луди“ синове!...

 

Ако́ не бяха тези:Лудите“ –

ти о́ще щеше да си с фес,

с цървулите и със потурите,

и „селския“ си интерес...

 

... А гледаш другите народи –

и искаш да си като тях,

но „далаверата“ те води

в обратен път и будиш смях.

 

Крещят на Времето от бездната

до  днес предателства безброй,

но „оправдава“ ги със звездната

си гибел – не един герой...

 

Сега с„Великото роене“

Светът ще избере „едни́“,

а със Обратното броене

за „други“ пък ще отреди́ –

 

да си останат във Историята –

ненужен и погрешен ход:

били́ безсилни да отворят

врати към Новият живот...

 

... А теб отново, мой народе,

те лъжат нови наглеци́

с претенците да те водят

тъй както водят се слепци́.

 

... Народе!... Искам да забия

камбани както за пожар:

дори да са светци и тия

са просто от фалшив олтар!...

 

09.08.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • шшт, в ефир сме, Маджо се обади
  • А всъщност какво по-точно казва това полустихотворение. Не разбрах съвсем. И за да е по-удобно на славословещите, ще кажа - да се обръща някой към народа е твърде, твърде претенциозно. Трябва да е твърде голямо ниво. Можете да плюете колкото си искате, само ще ме разсмеете. Много претенции, много чудо.
  • Когато опре ножа до кокала, може би ще му втръсне този цирк ;и водачи ще се появят, както и възрожденски дух.
    Силна гражданска позиция!
    Поздравления!
  • Охо, Невероятно Силна гражданска поезия!
    Поклон за моженето, позицията, посланията!
    Поздравявам те.
  • Колко много болка има тук...Поздравявам те, за смелата гражданска позициа, Коста и я споделям.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...