18 jun 2006, 7:50  

Към Ефира

  Poesía
667 0 2

Ефире! –

Дом на Зевс

и превелики богове...


Обител на звездите,

слънцето,

луната...


Чуй,

как един човешки червей

те зове 

да не лишиш от светлина

земята!

 

С духът си огнен, покорителю небесен,

най-чистото начало ти създаваш.

Щом пламнеш с изгрева – на песен,

светът ни малък ти преобразяваш.

 

Блести о, светлоноси и лазурен!

И озарявай ни със щедрост дните 

докато в залеза пурпурен

в червено се обагрят и звездите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...