18 jun 2006, 7:50  

Към Ефира

  Poesía
661 0 2

Ефире! –

Дом на Зевс

и превелики богове...


Обител на звездите,

слънцето,

луната...


Чуй,

как един човешки червей

те зове 

да не лишиш от светлина

земята!

 

С духът си огнен, покорителю небесен,

най-чистото начало ти създаваш.

Щом пламнеш с изгрева – на песен,

светът ни малък ти преобразяваш.

 

Блести о, светлоноси и лазурен!

И озарявай ни със щедрост дните 

докато в залеза пурпурен

в червено се обагрят и звездите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...