Jun 18, 2006, 7:50 AM  

Към Ефира

  Poetry
666 0 2

Ефире! –

Дом на Зевс

и превелики богове...


Обител на звездите,

слънцето,

луната...


Чуй,

как един човешки червей

те зове 

да не лишиш от светлина

земята!

 

С духът си огнен, покорителю небесен,

най-чистото начало ти създаваш.

Щом пламнеш с изгрева – на песен,

светът ни малък ти преобразяваш.

 

Блести о, светлоноси и лазурен!

И озарявай ни със щедрост дните 

докато в залеза пурпурен

в червено се обагрят и звездите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...