Ефире! –
Дом на Зевс
и превелики богове...
Обител на звездите,
слънцето,
луната...
Чуй,
как един човешки червей
те зове –
да не лишиш от светлина
земята!
С духът си огнен, покорителю небесен,
най-чистото начало ти създаваш.
Щом пламнеш с изгрева – на песен,
светът ни малък ти преобразяваш.
Блести о, светлоноси и лазурен!
И озарявай ни със щедрост дните –
докато в залеза пурпурен
в червено се обагрят и звездите!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
