18.06.2006 г., 7:50  

Към Ефира

662 0 2

Ефире! –

Дом на Зевс

и превелики богове...


Обител на звездите,

слънцето,

луната...


Чуй,

как един човешки червей

те зове 

да не лишиш от светлина

земята!

 

С духът си огнен, покорителю небесен,

най-чистото начало ти създаваш.

Щом пламнеш с изгрева – на песен,

светът ни малък ти преобразяваш.

 

Блести о, светлоноси и лазурен!

И озарявай ни със щедрост дните 

докато в залеза пурпурен

в червено се обагрят и звездите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...