15 feb 2017, 13:27

Към издателя

  Poesía
930 1 6

Привет, издателю с кесия пълна!

Ти виждаш ли как светят като мълния

 

и как се стичат като тежка лава

словата на един поет без слава?

 

Не чуваш ли как в рими днес разказва

за черна орис и моминска пазва,

 

за мъката в сърцето му преляла,

за липовата песен на кавала?...

 

Рекламният похват е неизбежен,

но – в своята издателска прилежност –

 

едва ли в думите, с белина прани,

ще чуеш чанове от мед ковани.

 

Крила за полет не размахват птици

във текстове, поръсени с чуждици,

 

пияният хамалин там не търси

парите за обуща на сина си.

 

Животът често пъти е мастия,

но виж – поетът с вехта антерия,

 

нахлупил своя сур каскет износен

как никога и нищичко не проси!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...