15 февр. 2017 г., 13:27

Към издателя 

  Поэзия
677 1 6

Привет, издателю с кесия пълна!

Ти виждаш ли как светят като мълния

 

и как се стичат като тежка лава

словата на един поет без слава?

 

Не чуваш ли как в рими днес разказва

за черна орис и моминска пазва,

 

за мъката в сърцето му преляла,

за липовата песен на кавала?...

 

Рекламният похват е неизбежен,

но – в своята издателска прилежност –

 

едва ли в думите, с белина прани,

ще чуеш чанове от мед ковани.

 

Крила за полет не размахват птици

във текстове, поръсени с чуждици,

 

пияният хамалин там не търси

парите за обуща на сина си.

 

Животът често пъти е мастия,

но виж – поетът с вехта антерия,

 

нахлупил своя сур каскет износен

как никога и нищичко не проси!

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??