15.02.2017 г., 13:27 ч.

Към издателя 

  Поезия
730 1 6

Привет, издателю с кесия пълна!

Ти виждаш ли как светят като мълния

 

и как се стичат като тежка лава

словата на един поет без слава?

 

Не чуваш ли как в рими днес разказва

за черна орис и моминска пазва,

 

за мъката в сърцето му преляла,

за липовата песен на кавала?...

 

Рекламният похват е неизбежен,

но – в своята издателска прилежност –

 

едва ли в думите, с белина прани,

ще чуеш чанове от мед ковани.

 

Крила за полет не размахват птици

във текстове, поръсени с чуждици,

 

пияният хамалин там не търси

парите за обуща на сина си.

 

Животът често пъти е мастия,

но виж – поетът с вехта антерия,

 

нахлупил своя сур каскет износен

как никога и нищичко не проси!

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??