Към издателя
Привет, издателю с кесия пълна!
Ти виждаш ли как светят като мълния
и как се стичат като тежка лава
словата на един поет без слава?
Не чуваш ли как в рими днес разказва
за черна орис и моминска пазва,
за мъката в сърцето му преляла,
за липовата песен на кавала?...
Рекламният похват е неизбежен,
но – в своята издателска прилежност –
едва ли в думите, с белина прани,
ще чуеш чанове от мед ковани.
Крила за полет не размахват птици
във текстове, поръсени с чуждици,
пияният хамалин там не търси
парите за обуща на сина си.
Животът често пъти е мастия,
но виж – поетът с вехта антерия,
нахлупил своя сур каскет износен
как никога и нищичко не проси!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
